Now that it's raining more than ever, Know that we still have each other

Събота късен следобед.
След като за пореден път събрах дъжда по софийските улици, мога спокойно да се излежавам в леглото и да разсъждавам над жизнено важния въпрос - аджеба, колко пъти мога да изслушам 'Umbrella' на Rihanna?* ..
*не е намек за дъджа и липсана на чадър в дамската ми чанта днес. въпреки че много звучи като такъв.
всъщност просто песента ме кара да мисля за нещо.. или по-скоро - някого.. .. За щастие препиването с фрапе и последвалото гадене и виене на свят не успя да помрачи щастието ми от два факта:
Първо: бъбренето няколко часа с една приятелка, довело до сериозни заключения от моя страна, че не само моя свят е крив. И още по-важното (честно казано, това доста ме успокои..) - всички мъже съмнително много си причличат. И не, съвсем нямам предвид, че всички са чудни райски създания, пърхащи с крилца и развяващи ореолчета!
И второ и много важно: най-сетне се сдобих с 'Как да гледаме философски на живота' на Джеръм Джеръм.
Мдам, този пич е доста добър, щом успява да ме задържи да правя нещо повече от половин час без да ми омръзне (за четенето на книгата, иде реч). Така де..

|"Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не знае, от нищо не отбира."

Любен Каравелов

Интересно е да си в офис с още двама души /*на твоята възраст*/..
За осем часа на ден успявате да научите доста неща за себе си..
Като например, че колегата ти е мамино детенце.
Хах, съвсем сериозно и съвсем в прекия смисъл на думата..
Докато си говори по цял ден с 'мама' и 'тати' с колежката ми само си хвърляме погледи и се подхилваме.. иначе изглежда съвсем нормално момчето.. нищо не можеш да кажеш..
Но днес всичко вече се запечата с целувка.

Водиме си разговор за типове жени. Или по-скоро той си води монолог на тема: 'Жените, които харесвам', изложението, на която се състои в 'не трябва да приказват много'.
Разбира се, че звучи комплексарски. И аз това си помислих.
Няма да навлизам в подробности за разговора, понеже просто много бързам да стигна до кулминацията.. , в която той заявява: 'ами да, трябва да прилича на майка ми'
Тук аз оставам без думи.
Колежката ми разбира се също. ..
колегата се оглежда и не разбира какво току що се случи.
Ние се държим за главата и на неговите въпроси какво има успявам само да цъкам с език и пак да се държа за главата (честно ви казвам страх ме е, че ще се откачи и сама ще иде да се забучи на някой кол..)..

"If you're going through hell, keep going!"

Winston Churchill

Musicbox

Обичам го тоя пич с ябълката!!!
Това с противодействията беше най-умното нещо, което съм правила от доста време насам.
Едното подейства; сега чакам и другото.
Мдам, а един друг симпатяга - James Yorke - пък е казал друго нещо, стойностно за да бъде споменато в случая: "The most successful people are those who are good at plan B"
Толкова съм горда от себе си!


На морето съм му била липсвала. (едно птиченце ми каза).
Нормално - от 4-5 години не сме се виждали.
Горкото.
Не мога и тази година да го разочаровам.
Имам големи планове - през яденето на марули (така де с един куршум два заека) до цвета на плажната ми рокля... но от мен да мине няма да плаша и малкото си читатели с огромния потенциал истеричност, заложен дълбоко в мен, без право на обжалване.
(За съжаление това няма да е възможно за един конкретен читател, който наскоро си купи билет за първите редове..)

Оф, стига стига вече за това море.

Винаги съм искала да си имам музикална кутийка.

Еврика!

|There are 3 kinds of people in this world...those that want things to happen, those that make things happen, and those who just wonder what the hell happened!


Този пък пост е, за да ми напомня, че ако още веднъж се тръшна да се ядосвам за нещо ще съм пълен идиот.

Life sucks. Big time. Ама както е казал пича с ябълката: "Всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие".
Днес си предприемам тамън две противодействия, пък айде да видим кой е по-по-най.
Щото не винаги този дето се смее последен значи загрява най-бавно.

..
И понеже ме посъветваха, че трябва да пиша повече весели неща в тоя блог (отдава ми се, какво да се правя!) ще завърша с едно мото подобно на това в началото на поста:
There are 3 kinds of people: those who can count and those who can't.

Feel

Този пост е за да ми напомня колко глупави могат да бъдат хората;
и по-специално - аз.

“Be who you are and say what you feel because those who mind |

don't matter and those who matter don't mind.”

Under the folding branches

| I ran into my ex the other day, then I put the car in reverse and ran over him again.

Силно се изкушавах да кръстя този пост 'за бившите и хората'...
Ама айде.
Това бившите са по зле от хлебарки. Появяват се когато най- малко ги очакваш, и не умират лесно.
...
Всичко това си има и добра страна обаче - разбираш колко малко ти пука.

За гаргите и хората

Тъкмо се връщам от пазар и искам да ви разкажа за ефекта на пеперудата:
Всеки човек като е малък си има своите детски мечти.. какъв да стане като порастне. .. Едни искат са станат космонавти, други лекари, трети модни дизайнери.
И тъй като мен ме е страх от високо и от кръв - си избрах третото.
Шегувам се, разбира се, исках да стана дизайнер незнам поради каква причина, но.. рисувах модели по цял ден.
Естествено като порастнах тази моя мечта се разби на пух и прах и станах счетоводител. (Разбира се, аз обичам да наричам тази професия временна грешка на природата и да си вярвам че един ден ще се занимавам все пак с дизайн; други видове дизайн, свързани с компютри и фотошоп.)
Ениуей, край на предисловието, развръзка:
Отивам аз днес на пазар и откривам огромната катастрофа, която моето отказване от дизайнерството е предизвикала.
Все още размишлявам и не мога да преценя- хората ли са се побъркали или гаргите.
Надявам се разбирате накъде клоня.. или хората са луди да носят такива шарени, лъскави, недоскроени дрехи и обувки, или има някаква нечувана миграция на гарги към нашия край, и целта на хората е просто да ги сплашат.

Със сетни усилия успях да открия (и присвоя) последния за цивилизацията ни едноцветен панталон, и един скромно шарен топ, (обувки за съжаление нямаше) пък нека ме кацат гаргите!!!

Fever

"Боже, колко мъка има на тоя свят, боже!"...

Има хора.. които просто имат нужда от много, ама много яко чукане. Сериозно.
Напоследък се запознах с толкова а-нормални хора, че вече усещам ореола над главата си.
Свети и се врътка.
А вярвах, че съм зло същество.
Не че се оплаквах. Напротив.
Но се оказва, че всъщност съм доста назад по стълбата към казана.
Сещате се, онзи бълбукащия..

Преди имаше дни, в които просто всички смахнати същества ми се струпват накуп и си казвах - 'днес пак има нашествие на лудите калинки..'
Напоследък вече е потоп. То не бяха калинки, то не бяха майски бръмбари..
Ама тази последната днеска.. изкърти и една от малкото останали здрави мивки..

..Някои хора имат нужда от много яко чукане.
Сериозно.

Murphy's Golden Rule

Whoever has the gold, makes the rules.

If it's not music I don't want to hear it!

Всички мъже са един дол дренки.
.. Добре де.. айде да не са един .. няколко дола са.
Ама то си е все тая.. слагаш ги в правилния дол и пак са си един дол..
Леле, май е време да закуся вече.. (или да обърна резбата.. )

.. Сещам се за една много хубава мисъл, която четох наскоро:
Boy: A noise with dirt on it.
Оу и това също: Boys will be boys, & so will some middle-aged men.

Enough абаут the boys ( Те не заслужават повече и без това:)), че от тоя пост почна да пръска злоба, а да обиждам тези нещастни заблудени същества съвсем не беше идеята ми в този прекрасен слънчев неделен ден :))
( Пък и кой щеше да ни обожествява и да изпълнява всяка наша прищевка ако не бяха мъжете?!! )
.. Просто си споделям разни впечатления и вълнения..
.. и в тоя ред на мисли : МНОГО МИ СЕ ЯДЕ СЛАДОЛЕД!!!

Пинчер нинджа

Няма нищо по хубаво от лошото време.
Явно, който е измислил това и него го е мързяло да ходи да тича рано сутрин на стадиона.
Кракът ме боли повече от всякога. Добро оправдание ако поне можех да ходя.
Фирменото парти е в петък.
..Ще трябва да се оправя бързо, ако искам да танцувам по масите..


И тъй като искам весел финал - един от любимите ми стари вицове:
Едно семейство решило да си купи куче пазач. Жената отишла в магазина и заразглеждала големите кучета. Дошъл продавача и предложил на жената най-малкото куче и казал, че това е пинчер-нинджа. Тя не повярвала и той предложил демонстрация като казал:
- Пинчер нинджа, сейф!
Тогава кучето направило сейфа на стружки. После казал:
- Пинчер нинджа, гардероб!
Кучето направило и гардероба на трески. Жената го харесала и купила кучето.
Когато се прибрала вкъщи мъжът й я попитал:
- Какво е това малко кученце дето си купила, нали трябваше куче пазач?
Жената казала:
- Това е пинчер нинджа.
- Пинчер нинджа, оная ми работа.

Двата вълка в нас

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Съвършенство 2

И докато някои хора все още размишляват над вчерашния ми пост, аз смятам да споделя още безценни съвети..
Ходете на театър!
Аз отидох за 2 часа онзи ден и след 2-минутна дискусия на представлвнието, осъзнах смъсъла на неща, които съм правила 2 години без да знам защо. Сега разбирам.
Ставаше дума, за това как един велик човек отговаря на въпроса как се чувства на върха:
"Празен".

Дотук с театъра. Интерполация.

Стремежа към съвършенство е всичко.
С ударение на 'стремеж'. А не на 'съвършенство'.

Аз го наричах мазохизъм. Да избереш най-трънливия път.
.. Добре де, добре - говорим си за една връзка. И за най-егоистичния, самовлюбен, неопитен, несигурен, незрял, не... мъж на света.

Ееех,
и няма как да не се сетя за този гениален филм "Annie Hall (1977)" на още по гениалния Уди Алън. Днес ще използвам него за финал.
Alvy Singer: "There's an old joke - um... two elderly women are at a Catskill mountain resort, and one of 'em says, "Boy, the food at this place is really terrible." The other one says, "Yeah, I know; and such small portions." Well, that's essentially how I feel about life - full of loneliness, and misery, and suffering, and unhappiness, and it's all over much too quickly. The... the other important joke, for me, is one that's usually attributed to Groucho Marx; but, I think it appears originally in Freud's "Wit and Its Relation to the Unconscious," and it goes like this - I'm paraphrasing - um, "I would never want to belong to any club that would have someone like me for a member." That's the key joke of my adult life, in terms of my relationships with women. "
и
Alvy Singer: "I, I thought of that old joke, y'know, the, this... this guy goes to a psychiatrist and says, "Doc, uh, my brother's crazy; he thinks he's a chicken." And, uh, the doctor says, "Well, why don't you turn him in?" The guy says, "I would, but I need the eggs." Well, I guess that's pretty much now how I feel about relationships; y'know, they're totally irrational, and crazy, and absurd, and... but, uh, I guess we keep goin' through it because, uh, most of us... need the eggs. "

.. защо пиша всички тези неща ли?
ами защото ще ми олекне и ще се почувствам по-добре, а човека който трябва - никога няма разбере какво съм имала в предвид.

Inside of Love

| "It is better to be hated for who you are than to be loved for who you are not."

Незнам дали има нужда да казвам нещо повече..
Днес попаднах на тази мисъл и нямаше как да не се позная ..
Смело мога да заявя, че много мои познати ме мразят. И 89% от останалата част .. не ме харесват..
Хиляди пъти предпочитам да е така, отколкото да се правя на нещо, което не съм, но хората ще харесат.

.. Защото в крайна сметка има една малка малка част, която ме харесва и ме обича .. ( дори и/особено/ когато най-малко очаквам)
Каквато съм. Без преструвки. Мен.
Крещяща, кикотеща се, истерична, параноична, добра, лоша, слаба, дебела, синя, червена, усмихната, тъжна..

said enough.

И няма как да не добавя за финал: Нямам нужда от много приятели

//

Ала такива, че сврака ли кряка,
гръм ли удари, свят ли помръкне

даже и в гроба да знаеш,
че някой рови земята да те измъкне!

heroes

"We all honor heroes for different reasons. Sometimes for their daring, sometimes for their bravery, sometimes for their goodness. But mostly we honor heroes because at one point or another, we all dream of being rescued. Of course, if the right hero doesn’t come along, sometimes we just have to rescue ourselves."

in the bathroom

Изнервих се прекалено за да мисля, тъй че ще постна любимия ми монолог.
... eдно от най-гениалните неща, който някога съм чувала...

"
Monty Brogan: .. Fuck this whole city and everyone in it. Fuck the panhandlers, grubbing for money, and smiling at me behind my back. Fuck the squeegee men dirtying up the clean windshield of my car. Get a fucking job! Fuck the Sikhs and the Pakistanis bombing down the avenues in decrepit cabs, curry steaming out their pores, stinking up my day. Terrorists in fucking training. SLOW THE FUCK DOWN! Fuck the Chelsea boys with their waxed chests and pumped up biceps. Going down on each other in my parks and on my piers, jingling their dicks on my Channel 35. Fuck the Korean grocers with their pyramids of overpriced fruit and their tulips and roses wrapped in plastic. Ten years in the country, still no speaky English? Fuck the Russians in Brighton Beach. Mobster thugs sitting in cafés, sipping tea in little glasses, sugar cubes between their teeth. Wheelin' and dealin' and schemin'. Go back where you fucking came from! Fuck the black-hatted Chassidim, strolling up and down 47th street in their dirty gabardine with their dandruff. Selling South African apartheid diamonds! Fuck the Wall Street brokers. Self-styled masters of the universe. Michael Douglas, Gordon Gekko wannabe mother fuckers, figuring out new ways to rob hard working people blind. Send those Enron assholes to jail for FUCKING LIFE! You think Bush and Cheney didn't know about that shit? Give me a fucking break! Tyco! Worldcom! Fuck the Puerto Ricans. 20 to a car, swelling up the welfare rolls, worst fuckin' parade in the city. And don't even get me started on the Dom-in-i-cans, 'cause they make the Puerto Ricans look good. Fuck the Bensonhurst Italians with their pomaded hair, their nylon warm-up suits, their St. Anthony medallions, swinging their, Jason Giambi, Louisville slugger, baseball bats, trying to audition for the Sopranos. Fuck the Upper East Side wives with their Hermes scarves and their fifty-dollar Balducci artichokes. Overfed faces getting pulled and lifted and stretched, all taut and shiny. You're not fooling anybody, sweetheart! Fuck the uptown brothers. They never pass the ball, they don't want to play defense, they take five steps on every lay-up to the hoop. And then they want to turn around and blame everything on the white man. Slavery ended one hundred and thirty seven years ago. Move the fuck on! Fuck the corrupt cops with their anus violating plungers and their 41 shots, standing behind a blue wall of silence. You betray our trust! Fuck the priests who put their hands down some innocent child's pants. Fuck the church that protects them, delivering us into evil. And while you're at it, fuck JC! He got off easy! A day on the cross, a weekend in hell, and all the hallelujahs of the legioned angels for eternity! Try seven years in fuckin' Otisville, J! Fuck Osama Bin Laden, Al Qaeda, and backward-ass, cave-dwelling, fundamentalist assholes everywhere. On the names of innocent thousands murdered, I pray you spend the rest of eternity with your seventy-two whores roasting in a jet-fuel fire in hell. You towel headed camel jockeys can kiss my royal Irish ass! Fuck Jacob Elinsky, whining malcontent. Fuck Francis Xavier Slaughtery my best friend, judging me while he stares at my girlfriend's ass. Fuck Naturelle Riviera, I gave her my trust and she stabbed me in the back, sold me up the river, fucking bitch. Fuck my father with his endless grief, standing behind that bar sipping on club sodas, selling whisky to firemen, cheering the Bronx bombers. Fuck this whole city and everyone in it. From the row-houses of Astoria to the penthouses on Park Avenue, from the projects in the Bronx to the lofts in Soho. From the tenements in Alphabet City to the brownstones in Park slope to the split-levels in Staten Island. Let an earthquake crumble it, let the fires rage, let it burn to fucking ash and then let the waters rise and submerge this whole rat-infested place.
[pause]
Monty Brogan: No. No, fuck you, Montgomery Brogan. You had it all, and you threw it away, you dumb fuck!
"

25th Hour (2002)

Като сме без-делници да не сме без празници..

Тази седмица се преработихме!
Два празника един след друг и ни един официален! ...
А работната седмица можеше да свърши още в сряда:
четвъртък - осми март, ден на жената;
петък - ден на майстора.
Аз съм и двете. Искам да си празнувам и двете пък!
Ето дори и ще си го докажа:
Жена съм понеже не познавам майстора на късия разказ.. демек не можеш да ми затвориш устата.
{Естествено под нивото ми е да използвам неуместни доказателства като: имам цици и се гримирам, щото и Азис има цици и се гримира ама .. той почива на 2-ри февруари...}
А съм майстор на много неща..
мога примерно да изкарам всекиго извън релси за отрицателно време..
това си е изморителна професия - имам нужда от почивка..
Вместо това обаче съм в офиса и с колежката ми можем спокойно да си организираме състезание по най-продължително подпиране на лява и на дясна ръка ...
Добре поне, че новия колега пак реши, че му е топло и се разхвърля . Три пъти 'ура'!

..не можах да измисля заглавие

Няма нищо по-хубаво от лошото време.
или I'm only happy when it rains.

Е, да ама днеска пече слънце. Не че съм тъжна.. ама не съм и весела.
Пролетна умора ли или какво ли.. легнах в 10 и станах в 4.
Днеска беше ден на бебета, рожденни дни и нови коли.
Хаха, не мои. Първото за щастие, последното за съжаление.
И краката ме болят. Левия на прасеца, десния на стъпалото.
Не питайте как ходя. Ходя. И тичам. И на танци ще ходя даже.
За добрия играч мека топка няма;)

За днес и за без пари - толкоз.

За хората, които сме обичали.

Имаше един такъв веднъж.. Да, да .. спомням си..
Почти съм сигурна че имаше..
Намерих си листче. С приказка.
Разказва се за мен. Била съм болна един ден..
И съм си записала една история (знаела съм вероятно, че ще я намеря някой ден и ще си спомня)
Това е станало .. едно време.
Много, много отдавна.
Както става в приказките.
И е имало някой. Някой, който ми се е обаждал и ми е писал през цялото време, докато съм лежала болна вкъщи, а той е бил на работа.. (знаел е вероятно, че не обичам да стоя сама)

И тогава принцесата казала с тъжен, прегракнал от болестта глас:
„Благодаря ти за това, но накрая телефонната сметка ще те разори”
А принца отвърнал:
„Ами то всъщност просенето е доста доходоносен бизнес!”

...

Намерих си листче.
Не, не е телефонната сметка.
Едно такова.. безценно.