All The Times I Cried

Отдавна исках да пиша в блога.
Истината е, че дадох на една приятелка да го прочете и тя каза: "Пишеш много добре, трябвада станеш писателка!"
След този коментар около 546 пъти исках да напиша нещо - за почти настъпилата пролет, за слънцето, за птичките и пчеличките ;)
.. Но винаги стигах до там как поста няма да е толкова добър като предишните и как ще ходя от кофа на кофа, понеже явно няма да го успея като писателка..

Но пролетта отдавна отмина, и лятото ...
E, Texas не издадоха нов албум, но пък Шарлийн издаде.
И все ще се намери за какво да пиша..

Затова от раз, че да не боли:
Let the games begin!

procedure Nochange ()

|Интервюират жената на програмист:
- А той, как Ви свали?
- С FlashGet...


begin
if Ей така както си стоите, и ви звънне телефона. Ама ей така - международно ви звъни. Вдигате вие и отсреща - Брат Пит.
Бъзикам се. Абе не се бъзикам ама въпроса не е в това дали ви звъни по телефона - да кажем че и на крака ви идва.
Та идва той и ви казва: 'Верно, отказах се от актьорството и станах програмист, но все още съм си Брат Пит, ще ме вземеш ли за един мъж?'
then за Бога, не го правете!!!

Естествено програмистите са известни ол овър дъ уърлд с невероятните си качества за комуникация етц. И съвсем не смятам да се хабя да пиша по въпроса, думата ми е за агнетата. Така де, вълците в агнешки кожи.
Няма как, еволюцията е завъртяла и програмистите, и понякога им забелязваш тиковете и реещия се поглед едва на третата среща.
Еволюират гадините! Физически, разбира се. Психически - никак!

repeat (И най-овчата кожа да си сложат пак джавата ще бъде най-великия език и пак компютъра ще е най-'скъпото' нещо, което имат.)

end.

Carnival Girl

Много исках да напиша един пост на тема: Защо по дяволите всички, ама наистина всички смахнати мъже си падат по мен??!! ама айде..
Днес е светъл и приятен ден и нека не обръщаме внимание на atol.bg ( да, НЕ е сайт за запознанства!) и пм-и от рода на "naistina mi haresvas , priemas li pokana za kafe".
Други неща, които вълнуват мозъка ми напоследък са: не стана ли време аджеба Texas да издадат нов албум, кога Дейзи ще ме запознае с брат си и разни други , но опитвайки се да ги напиша се сетих за вица за локалното и глобално мислене, представих си един определен човек, размахващ пръст в лицето ми и реших, че да напиша друго, различно от "обмислям как да завладея света" е излишно хабене на копчетата на клавиатурата..

пфу .. след това заключение незнам как да продължа..

Now that it's raining more than ever, Know that we still have each other

Събота късен следобед.
След като за пореден път събрах дъжда по софийските улици, мога спокойно да се излежавам в леглото и да разсъждавам над жизнено важния въпрос - аджеба, колко пъти мога да изслушам 'Umbrella' на Rihanna?* ..
*не е намек за дъджа и липсана на чадър в дамската ми чанта днес. въпреки че много звучи като такъв.
всъщност просто песента ме кара да мисля за нещо.. или по-скоро - някого.. ..

За щастие препиването с фрапе и последвалото гадене и виене на свят не успя да помрачи щастието ми от два факта:
Първо: бъбренето няколко часа с една приятелка, довело до сериозни заключения от моя страна, че не само моя свят е крив. И още по-важното (честно казано, това доста ме успокои..) - всички мъже съмнително много си причличат. И не, съвсем нямам предвид, че всички са чудни райски създания, пърхащи с крилца и развяващи ореолчета!
И второ и много важно: най-сетне се сдобих с 'Как да гледаме философски на живота' на Джеръм Джеръм.
Мдам, този пич е доста добър, щом успява да ме задържи да правя нещо повече от половин час без да ми омръзне (за четенето на книгата, иде реч). Така де.. какво да се правя..

.. уф докато със сетни сили се възпирах да не напълня поста с глупости на тема 'какво (и с кого) всъщност бих искала да правя тази вечер' и то вече съвсем не е събота късен следобед, ами направо си е девет и половина о.О
не, не..
Айде със здраве!

|"Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не знае, от нищо не отбира."

Любен Каравелов

Интересно е да си в офис с още двама души /*на твоята възраст*/..
За осем часа на ден успявате да научите доста неща за себе си..
Като например, че колегата ти е мамино детенце.
Хах, съвсем сериозно и съвсем в прекия смисъл на думата..
Докато си говори по цял ден с 'мама' и 'тати' с колежката ми само си хвърляме погледи и се подхилваме.. иначе изглежда съвсем нормално момчето.. нищо не можеш да кажеш..
Но днес всичко вече се запечата с целувка.

Водиме си разговор за типове жени. Или по-скоро той си води монолог на тема: 'Жените, които харесвам', изложението, на която се състои в 'не трябва да приказват много'.
Разбира се, че звучи комплексарски. И аз това си помислих.
Няма да навлизам в подробности за разговора, понеже просто много бързам да стигна до кулминацията.. , в която той заявява: 'ами да, трябва да прилича на майка ми'
Тук аз оставам без думи.
Колежката ми разбира се също. ..
колегата се оглежда и не разбира какво току що се случи.
Ние се държим за главата и на неговите въпроси какво има успявам само да цъкам с език и пак да се държа за главата (честно ви казвам страх ме е, че ще се откачи и сама ще иде да се забучи на някой кол..)

Толкова неща бих могла да кажа в този момент.. но мисля, че изводите вече са направени.

"Happiness is nothing more than good health and a bad memory."

Albert Schweitzer

"If you're going through hell, keep going!"

Winston Churchill