Събота късен следобед.
След като за пореден път събрах дъжда по софийските улици, мога спокойно да се излежавам в леглото и да разсъждавам над жизнено важния въпрос - аджеба, колко пъти мога да изслушам 'Umbrella' на Rihanna?* ..
*не е намек за дъджа и липсана на чадър в дамската ми чанта днес. въпреки че много звучи като такъв.
всъщност просто песента ме кара да мисля за нещо.. или по-скоро - някого.. .. За щастие препиването с фрапе и последвалото гадене и виене на свят не успя да помрачи щастието ми от два факта:
Първо: бъбренето няколко часа с една приятелка, довело до сериозни заключения от моя страна, че не само моя свят е крив. И още по-важното (честно казано, това доста ме успокои..) - всички мъже съмнително много си причличат. И не, съвсем нямам предвид, че всички са чудни райски създания, пърхащи с крилца и развяващи ореолчета!
И второ и много важно: най-сетне се сдобих с 'Как да гледаме философски на живота' на Джеръм Джеръм.
Мдам, този пич е доста добър, щом успява да ме задържи да правя нещо повече от половин час без да ми омръзне (за четенето на книгата, иде реч). Така де..
No comments:
Post a Comment