Имаше един такъв веднъж.. Да, да .. спомням си..
Почти съм сигурна че имаше..
Намерих си листче. С приказка.
Разказва се за мен. Била съм болна един ден..
И съм си записала една история (знаела съм вероятно, че ще я намеря някой ден и ще си спомня)
Това е станало .. едно време.
Много, много отдавна.
Както става в приказките.
И е имало някой. Някой, който ми се е обаждал и ми е писал през цялото време, докато съм лежала болна вкъщи, а той е бил на работа.. (знаел е вероятно, че не обичам да стоя сама)
И тогава принцесата казала с тъжен, прегракнал от болестта глас:
„Благодаря ти за това, но накрая телефонната сметка ще те разори”
А принца отвърнал:
„Ами то всъщност просенето е доста доходоносен бизнес!”
...
Намерих си листче.
Не, не е телефонната сметка.
Едно такова.. безценно.
