All The Times I Cried

Отдавна исках да пиша в блога.
Истината е, че дадох на една приятелка да го прочете и тя каза: "Пишеш много добре, трябвада станеш писателка!"
След този коментар около 546 пъти исках да напиша нещо - за почти настъпилата пролет, за слънцето, за птичките и пчеличките ;)
.. Но винаги стигах до там как поста няма да е толкова добър като предишните и как ще ходя от кофа на кофа, понеже явно няма да го успея като писателка..

procedure Nochange ()

|Интервюират жената на програмист:
- А той, как Ви свали?
- С FlashGet...


begin
if Ей така както си стоите, и ви звънне телефона. Ама ей така - международно ви звъни. Вдигате вие и отсреща - Брат Пит.
Бъзикам се. Абе не се бъзикам ама въпроса не е в това дали ви звъни по телефона - да кажем че и на крака ви идва.
Та идва той и ви казва: 'Верно, отказах се от актьорството и станах програмист, но все още съм си Брат Пит, ще ме вземеш ли за един мъж?'
then за Бога, не го правете!!!

Естествено програмистите са известни ол овър дъ уърлд с невероятните си качества за комуникация етц. И съвсем не смятам да се хабя да пиша по въпроса, думата ми е за агнетата. Така де, вълците в агнешки кожи.
Няма как, еволюцията е завъртяла и програмистите, и понякога им забелязваш тиковете и реещия се поглед едва на третата среща.
Еволюират гадините! Физически, разбира се. Психически - никак!

repeat (И най-овчата кожа да си сложат пак джавата ще бъде най-великия език и пак компютъра ще е най-'скъпото' нещо, което имат.)

end.

Now that it's raining more than ever, Know that we still have each other

Събота късен следобед.
След като за пореден път събрах дъжда по софийските улици, мога спокойно да се излежавам в леглото и да разсъждавам над жизнено важния въпрос - аджеба, колко пъти мога да изслушам 'Umbrella' на Rihanna?* ..
*не е намек за дъджа и липсана на чадър в дамската ми чанта днес. въпреки че много звучи като такъв.
всъщност просто песента ме кара да мисля за нещо.. или по-скоро - някого.. .. За щастие препиването с фрапе и последвалото гадене и виене на свят не успя да помрачи щастието ми от два факта:
Първо: бъбренето няколко часа с една приятелка, довело до сериозни заключения от моя страна, че не само моя свят е крив. И още по-важното (честно казано, това доста ме успокои..) - всички мъже съмнително много си причличат. И не, съвсем нямам предвид, че всички са чудни райски създания, пърхащи с крилца и развяващи ореолчета!
И второ и много важно: най-сетне се сдобих с 'Как да гледаме философски на живота' на Джеръм Джеръм.
Мдам, този пич е доста добър, щом успява да ме задържи да правя нещо повече от половин час без да ми омръзне (за четенето на книгата, иде реч). Така де..

|"Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не знае, от нищо не отбира."

Любен Каравелов

Интересно е да си в офис с още двама души /*на твоята възраст*/..
За осем часа на ден успявате да научите доста неща за себе си..
Като например, че колегата ти е мамино детенце.
Хах, съвсем сериозно и съвсем в прекия смисъл на думата..
Докато си говори по цял ден с 'мама' и 'тати' с колежката ми само си хвърляме погледи и се подхилваме.. иначе изглежда съвсем нормално момчето.. нищо не можеш да кажеш..
Но днес всичко вече се запечата с целувка.

Водиме си разговор за типове жени. Или по-скоро той си води монолог на тема: 'Жените, които харесвам', изложението, на която се състои в 'не трябва да приказват много'.
Разбира се, че звучи комплексарски. И аз това си помислих.
Няма да навлизам в подробности за разговора, понеже просто много бързам да стигна до кулминацията.. , в която той заявява: 'ами да, трябва да прилича на майка ми'
Тук аз оставам без думи.
Колежката ми разбира се също. ..
колегата се оглежда и не разбира какво току що се случи.
Ние се държим за главата и на неговите въпроси какво има успявам само да цъкам с език и пак да се държа за главата (честно ви казвам страх ме е, че ще се откачи и сама ще иде да се забучи на някой кол..)..

"If you're going through hell, keep going!"

Winston Churchill

Musicbox

Обичам го тоя пич с ябълката!!!
Това с противодействията беше най-умното нещо, което съм правила от доста време насам.
Едното подейства; сега чакам и другото.
Мдам, а един друг симпатяга - James Yorke - пък е казал друго нещо, стойностно за да бъде споменато в случая: "The most successful people are those who are good at plan B"
Толкова съм горда от себе си!


На морето съм му била липсвала. (едно птиченце ми каза).
Нормално - от 4-5 години не сме се виждали.
Горкото.
Не мога и тази година да го разочаровам.
Имам големи планове - през яденето на марули (така де с един куршум два заека) до цвета на плажната ми рокля... но от мен да мине няма да плаша и малкото си читатели с огромния потенциал истеричност, заложен дълбоко в мен, без право на обжалване.
(За съжаление това няма да е възможно за един конкретен читател, който наскоро си купи билет за първите редове..)

Оф, стига стига вече за това море.

Винаги съм искала да си имам музикална кутийка.

Еврика!

|There are 3 kinds of people in this world...those that want things to happen, those that make things happen, and those who just wonder what the hell happened!


Този пък пост е, за да ми напомня, че ако още веднъж се тръшна да се ядосвам за нещо ще съм пълен идиот.

Life sucks. Big time. Ама както е казал пича с ябълката: "Всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие".
Днес си предприемам тамън две противодействия, пък айде да видим кой е по-по-най.
Щото не винаги този дето се смее последен значи загрява най-бавно.

..
И понеже ме посъветваха, че трябва да пиша повече весели неща в тоя блог (отдава ми се, какво да се правя!) ще завърша с едно мото подобно на това в началото на поста:
There are 3 kinds of people: those who can count and those who can't.