Толкуз мий мъчну, толкуз мий криву-
отпуска няма, няма муре...
Саму за някои то ша са плиска,
аз да са блъскам, кат диване...
Не чи парити с лопата ги рина,
ма за пучифка щях да сбира...
Да са далдисна в муренцито синю,
сетня на пясъка да са пика!
Вечер да седна на бира и скара,
вятър да духа...- хубавина...
Как са намери да съ прикарам,
лятос, кат патка, да дремя в града?
неизвестен автор
No comments:
Post a Comment